Age of Wonders III

Играх оригиналния Age of Wonders толкова отдавна, че почти ми се струва като да е било в друг живот. Ако не ме лъже паметта, инсталирах играта (демото, разбира се) от един диск на PC Mania. Колко далеч е 1999 г. всъщност… Но както и да е, ето ви един любопитен факт – противно на написаното в заглавието, Age of Wonders III всъщност е четвъртата игра от поредицата. Последното издание се появи преди цели единадесет години, но авторите от датския разработчик Triumph Studios явно са упорити хора и не само, че не са се отказали от продължение, а този път дори го публикуват сами. Това означава, че са имали пълен творчески контрол над играта и са имали възможност да я направят точно такава, каквато са искали.

За незапознатите, Age of Wonders е поредица от походови стратегии, които обаче по-точно могат да бъдат категоризирани като представители на жанра 4Х – eXplore, eXpand, eXploit, eXterminate (жанр, който аз преди години кретенски преведох като “СЕКС”). Целта ви е да изградите империята си чрез строеж и развиване на градове, контролиране на ключови ресурси по картата, и отблъскване на вражески нападения чрез груба сила или дипломация. Разликата с по-стандартна походова стратегия като да кажем Heroes поредицата е, че в Age of Wonders целият геймплей е доста по-усложнен, за да даде на играча повече варианти за действие. Реално обаче играта има много повече прилики с игрите от поредицата Civilization. Основно доказателство за това е Книгата с главно „К“, а именно – ингейм наръчникът, в който са описани всички, или поне повечето, тънкости на играта. От мен да знаете, ако една джитка иска от вас да прочетете текст колкото в текст на Достоевски, за да разберете за какво става въпрос, тя или е пълна гадост, или е истински скрит диамант.

Действието се развива в стандартния фентъзи свят, населен с разнообразни митични същества. Имате на разположение шест раси: хора, high елфи, джуджета, орки, гоблини и гущероподобните draconians. Всяка от тях е със силно изявена индивидуалност и освен няколко основни единици, споделяни под един или друг вид от всички, всяка предлага свой собствен стил на игра. Специализацията се засилва още повече от добавените RPG елементи на героите ви, които могат да са един от шест различни класа със свой начин на водене на война. Героите ви трупат опит и вдигат нива, като могат да носят в себе си различни предмети – нищо кой знае колко революционно, но в комбинация с всичко останало създава наистина интересен микс. Отгоре на всичко в играта присъства и „морална“ система, чрез която действията ви се определят като добри или лоши, със съответните последици от тях. Няма да се спирам подробно на историята, но ще кажа само, че ми се стори малко объркваща.

За целите на имперостроенето имате град с определена сфера на влияние около него, представляваща нещо като граница на владенията ви. Получавате ресурси само от източниците, които се намират вътре в тази граница, така че целта ви е да я разширите максимално бързо. Можете да строите нови градове или да превземате чужди, като не е задължително това да става с мечове, ако може да стане с дипломация, например. В самите градове трябва да строите разнообразни сгради, които отключват нови единици или ви дават повече ресурти – отново, не откриваме колелото. Лек пропуск е, че няма екран, в който да разгледате града отвътре и да видите всичките си архитектурни постижения в целия им блясък. Това е по-скоро чисто естетическа забележка, но ми се вижда като пропусната възможност. Градовете все пак видимо растат на картата, когато се увеличи населението им – един от многото показатели, които ще се наложи да следите по време на игра.

С героите си и свитата им от до шест единици ще се размотавате по доста детайлна и цветна стратегическа карта. Много силен коз на AoW III е наличието на генератор за случайни карти – просто задавате размера, стила и желания режим на игра и готово, имате изцяло нов сценарии, който да разучавате. Има опция и за подземна част на нивото, така че на практика размерът се увеличава многократно. На картата си личи и старанието, което авторите са вложили в графиката – всичко от пирродните дадености, през сградите и чак до единиците е направено майсторски.

При все това, мястото, където AoW III наистина блести, са тактическите битки. Както се досещате, те се случват, когато на едно място по стратегическата карта се срещнат две или повече враждебно настроени армии. Както вече беше споменато, една армия може да е съставена максимум от шест единици плюс герой, но пък в един сблъсък могат да участват до шест отделни армии, което ви гарантира масиран и доста напрегнат сблъсък. По време на битките, единиците са представени от малки групички от три-четири войника. Те могат да се движат по стандартните за игрите от този тип шестоъгълници, но с една уговорка – всяка единица има определен брой действия и ако изхаби всичките за движение, няма да може да атакува. Ако се придвижи малко, ще може да напада например два пъти, а ако остане на място, ще може да се възползва от пълната сила на атаката си. Така играта се превръща в нещо доста по-интересно от стандартната формула „контрирай единица А с единица Б за максимален резултат“. А като добавите и механиките като нападение в гръб или по фланга, както и наистина разнообразните умения на различните същества, мазалото става пълно – но и страшно интересно.

Един от основните минуси на играта обаче е, че има голяма опасност един незапознат с механиките човек лесно да се изгуби в богатия набор от инструменти и тактики. Разбира се, чудесно е когато една игра предлага повече възможности, но в случая авторите можеха да се постараят малко повече да обяснят кое какво е и за какво служи, преди да хвърлят играча директно в екшъна. Споменатият по-горе наръчник помага, но само донякъде. За отявлените фенове на серията или на жанра като цяло това няма да е проблем, но превръща играта в нишова и ограничава аудиторията й. И все пак не става въпрос за нещо, подобно на симулатора на шестмесечен стаж в счетоводна къща – Crusader Kings II, слава Богу. (Феновете на Crusader Kings II моля да игнорират предното изречение, то очевидно е писано от нищо неразбиращ тъпак.)

Age of Wonders III е силно завръщане на една позабравена поредица, която със сигурност си струва да се съживи. Почитателите на жанра ще я оценят по достойнство, като основен плюс са заплетените тактически битки. Повечето геймъри обаче могат да се окажат главозамаяни от огромния брой неща, които трябва да научат, преди да стигнат до интересните части. Но все пак – без усилие няма успехи.

Автор: Пламен Димитров