by PC Mania
Американци да издават ентъртейнинг продукти, посветени на индианци, ми се струва леко лицемерничко. Да, наистина те са част от американската история и т.н., но все пак, когато група вълци влязат в нова гора и почти изтребят всички зайци в нея, след това не им вдигат паметници. Още по-малко ги вкарват в ролята на размахващи знамето с чертичките и звездичките будали, които помагат на добрите американци във войната им с лошите англичани. Но темата на списанието са игрите, а не раздразнението ми от прекаления национализъм в гейминдустрията, нали?
Още от същото
Експанжънът предлага три нови раси, една нова кампания и дребни промени в геймплея. Перфектна концепция, вършила добра работа. Особено за Age поредицата. Но след като си играл експанжън на Blizzard, Relic или Activision, това ти се струва дори недостатъчно. И за да може да се съревновава с модерните, доста динамични и скоростни стратегии, предлагащи много различни единици, Age се нуждае от нещо си свое, нещо, което да привлече достатъчно клиенти. И го намира. Да, няма го адреналиновият заряд на Warhammer: DOW поредицата, нито пък приказността и юбер баланса на Warcraft3 TFT, но има нещо друго – има емоция и атмосфера.
Геймплеят на AOE е по-бавен, но това не го прави по-изнервящ. Напротив – прави го релаксиращ. Единиците са доста еднотипни и се делят на четири основни типа – лека и тежка пехота, кавалерия и артилерия. Но някак си от Ensamble са постигнали баланса между яснота (а не да се чудиш кое за какво е) и ненатрапчивост, без да се стига до недостиг на оригиналност. Системата от трупане на опит и ъпгрейд на основният град, който да пуска различни бонуси и ъпгрейди по време на игра, дава онази щипка оригиналност, за да стане продуктът цялостен.
И все пак нещо ново
Проследявайки американската борба за независимост, играта ще ни срещне с Натаниел Блек и неговото семейство. Въпреки че не съм много сигурен в автентичността – историята на САЩ ми е малко тъмна Индия – но имаме налице американци, биещи се срещу французи. Пичът е полуиндианец. И като такъв е адски удобен за представянето на трите нови фракции в играта. Това са коренното население на Новия континент – сиукси, ирокези и ацтеки. Всички те имат няколко сходни черти – бърза кавалерия, доста ефективни пехотинци, въоръжени с допотопните за времето томахаваки и лъкове и почти пълната липса на конвенционална артилерия. Защо почти? Защото ирокезите са силно американизирани и могат да вадят топове на бойното поле.
Кампанията е разделена на три глави, всяка обслужваща по едно племе. Най-интересното при тях е, че имат тотемен кръг – сграда, в която могат да тичкат до 25 селянина, помагайки за раждаемостта, създавайки нови юнити или вдигайки нивото на щети, причинявано от човечетата ви.
Добавени са и две нови сгради за всяка нация – едната ви предлага избор от наемници – бандити, пистолероси и дори нинджи (!), а другата – достъп до всички единици от съседните неутрални индиански племена, на чиято територия сте построили търговски пост.
Може би най-интересната функция на останалите нации, добавена с експанжъна, е вариантът да се разбунтуват. Когато изберете Revolt като опция за Age прогресията ви, се случват няколко неща. Абсолютно всички селяни се преобразяват в Colonial Militia – пушкаджии средно ниво и получавате достъпа до няколко много корави единици, включително могъщите Ironclad. Това е много добро решение, ако искате буквално да удвоите армията си и да премажете противника за няколко минути, но има един сериозен недостатък – процесът е необратим, след него не можете да продуцирате повече аграрници и ако атаката ви се провали, оставате на сухо. От друга страна, рискът да заложиш всичко само на една карта (буквално) си е тръпка, като да те гони ромска контрола за невалидно билетче из ма’алата. Всички карти от града ви се сменят с 4 нови, даващи ви войници, форт, кораби или супер мощните Гатлинг оръдия. Макар и останали без селяни, можете да позакрепите икономиката си на базата на кораби, събиращи злато и храна, но става бавно.
За финал
Графиката си е все същата – т.е. красива и приятна за окото и все още изглеждаща актуална. Музиката също и се опитва да се синхронизира с действията ви – в повечето случаи успешно. ИИ-то е на много добро ниво, въпреки че липсата за контрол на макроповедението на войниците ми бъркаше в здравето неведнъж.
И ако следваме логиката на развитите на поредицата – чака ни Age 4, по време на Втората световна. Но за да бъде добра игра, сензационна, такава каквато беше първият AOE за времето си, Ensemble трябва да си размърдат доста здраво задниците – защото поне за сега WW2 стратегиите са повече отколкото е законно и май сме видели всичко, което може да се измисли по въпроса.
Автор: Георги Панайотов