facebook facebook
 
 
ИГРИ » PC
 
   
 
Agatha Christie: Evil Under the Sun
Ревю | 18.12.2007 | автор: Лили Стоилова


оценка:
Производител:
The Adventure Company
Издател:
Жанр:
Куест
Платформа:
PC
сайт на играта »

плюсове

Всички главни герои от романа са на лице

Буди любопитството ви да прочетете самата книга.

минуси

Действията се случват адски бавно.

Диалозите са безкрайни.

Отсъства елемент, който да прикове вниманието ви.

Едно от тъжните неща около еволюцията на хората е, че напоследък все по-малко четат книжки без илюстрации. И за да не попадна в ситуация „крадецът вика: дръжте крадеца!”, не ме разбирайте погрешно: аз не съм изключение от тази кофти тенденция. За щастие геймпроизводители като The Adventure Company продължават своето намерение да възродят класическите крими-романи на Агата Кристи, като попълват колекцията ни със заглавието Evil Under The Sun. То следва появата на другите игри от поредицата: And Then There Were None и Murder on the Orient Express. Уви, и този път играта е по-скоро обикновен куест, който ми допадна поради липсата на каквито и да е други куестове напоследък, а не заради някакви особени качества.

Докато преди толерирах издателите за това, че обръщат вниманието на играчите към тези класически истории и ни дават един нов прочит, днес просто мога да кажа, че директно се чувствам тласната да прочета книгата, учудена как е възможно това да е бил бестселър с невероятна интрига.

Играта започва своето бавно и лениво съществуване, изпращайки именития детектив Поаро на остров, където се подвизават група заподозрени хорица, някой от които се готви да извърши убийство. Смъртта си намира известна актриса, винаги провокираща мъжкото внимание със своята поява. В един момент

трупът й е намерен на плажа

и оттук вие трябва да разберете кой има най-силен мотив да извърши престъплението. Бъдете готови да се забъркате и със секта, практикуваща вуду, докато нищите и местната легенда за неспокоен дух, обитаващ старата кръчма. Този миш-маш от мистериозни идеи обаче ви се поднася едва ли не към края на самото приключение. Играта наистина започва действието си (доколкото такова въобще има) адски мудно. Имайте предвид, че убийството се случва не по- рано от средата на приключението и в даден момент ми идеше собственоръчно да убия клетата женица, просто за да има с какво да се занимавам. В главата ми се появи съмнението: нямаше ли да е по-уместно, вместо фразата „Понякога малките престъпления са предястие към основното блюдо”, Поаро да беше споменал нещо за това, че и най-прегладнелият гост би заспал от отегчение на масата, чакайки обещаното угощение.

Вторият пирон в ковчега на играта...

След като поголовно оплюх играта на тема сюжет, мога спокойно да продължа нататък. Друго нещо, което ме подразни, е елементът на дребнавост. Това е така познатият момент, в който, ако не сте направили едно незначително нещо, което авторите са запланували, вие не можете да продължите напред. Така например бях решила всички задачи в първа глава, като не бях взела една рекламна брошура и това ме спираше от по-нататъшно развитие на действието... Някак не звучи логично.

В графата „нелогичности” попада и безкрайното събиране на всевъзможни боклуци, които по-късно се оказват нужни. Да. Това сме го виждали и в други куестове, но тук звучи още по-абсурдно, защото всеизвестният Поаро трябва да демонстрира логическо мислене и дори да ни привлича именно с това, а не с поредица от случайни действия, които без никакъв предварителен замисъл довеждат до желания резултат.

Третият пирон

Следващото разочарование в списъка е „пръстът”! Не се смейте. Оставете това на мен! Това умопомрачително изобретение всъщност е hint система, която, уви, също не е особено полезна. Поаро ви представя този уред като „магически”, като всъщност на вас оставя да разгадаете принципа му на действие. В края на всяка глава ви дава по една дума, която ви приближава до решението на тази задача. Говорейки за това, че той ви поставя задачи, тук ще спомена, че играта не се развива в настоящия момент. Всъщност играете от името на Поаро, но само управлявайки го в собствения му разказ, който той охотно споделя с Хейстингс (това в случая сте вие).

Поредният пирон... знаете къде...

Много нелепо ми се видя и това, че Поаро честичко ни уведомява как няма да направи дадено нещо - така например казва, че „Поаро не би ходил пеша” или „Поаро не би слизал по тези стъпала”, „Не би плувал тук...”. Да, това е начин да се ограничи картата, по която можете да се движите, но кара героят да изглежда адски арогантен и някак стои неуместно. За мен не е логично един велик детектив да чака специален превоз, за да не си намокри крачетата, когато е по петите на предполагаем убиец. Дори и това може би също отнема елемента на „напеченост”, който така осезаемо липсва тук...

Тъй като споменах, че всъщност играта се развива в разказа на Поаро, съществуват и моменти, в които вие спорите с него и го карате да направи нещо, което той самият не би искал. Това често се използва като източник на хумор и тук-таме има истински попадения като например в тоалетната на хотела, където Поаро не желае да надникне, независимо колко ни се иска на нас. В даден момент обаче и този тип хумор губи частица от очарованието си.

Толкова пирони...

В стила на приключението (ха, дори думата звучи неуместно в този случай!) тази статия се разви доста монотонно, представяйки ви спретната купчинка от негативизми. Доста след средата й обаче смятам да вмъкна някоя и друга добра дума, ей тъй - за цвят. Или може би, защото просто очаквах много повече, когато я инсталирах. Атмосферата и историята й всъщност са добри. Казах го. Но как мога да дам висока оценка на Evil Under The Sun, когато тази история, макар и по принцип интересна, е поднесена така тромаво, а атмосферата не е ясно какво съпътства, защото нищо не се случва...

Може би пък тази игра ме ядоса така именно затова, защото е един пропилян потенциал за наистина добро попадение и на теория има всички предпоставки да е нещо запомнящо се. На практика обаче е просто добър катализатор, който може да ви подтикне да се преборите с мързела си и да прочетете оригиналната книга. Мен поне ме тласка в тази посока, защото непреодолимо искам да разбера каква е причината за популярността на заглавието и защо именно то се е превърнало в игра. Ако все пак решите да играете, знайте, че задължително условие е или да сте фен на Агата Кристи, или куестаджия, който наистина страда от липсата на стойностни заглавия в този жанр напоследък. 

 
системни изисквания
1.4 GHz Pentium 3 Processor RAM: 256 MB
напиши коментар
 

380 мнения
профил »
des каза на 03.04.2009, 16:30 ?. :

Аз съм супер голям фен на Еркюл,даже на моменти почваме да си приличаме доста...Както и да е.Гледал съм всички серии и просто,знаех как ще се развие действието в играта.Но все пак се радвам,че Дейвид е дал гласа си за озвучаването на Еркюл.Те двамата просто са се слели един с друг.Сега,ако тръгна да чета нещо на Агата Кристи,веднага ще нарпавя съпоставка с Поаро

759 мнения
профил »
soti_n каза на 13.05.2011, 14:26 ?. :

Ази пък първо играх играта и така се зарибих по сериите на поредицата.
напиши коментар
 
ОЩЕ ИГРИ ОТ ЖАНРА
PCM & GW - Legacy of Kain 33
Tales of Monkey Island - Chapter 4 27
Machinarium 25
Tales of Monkey Island - Chapter 1 22
The Next BIG Thing 21
Still Life 2 16
Tales of Monkey Island - Chapter 5 14
Sherlock Holmes vs. Jack the Ripper 14
Back to The Future: It's About Time 13
The Talos Principle 13