Agatha Christie: And Then There Were None

10… 9… 8… 7… 6… 5… 4… 3… 2… 1… Не, това не е отброяване на секундите до старта. И единственото състезание, което ви предстои, е с времето и със собствените ви страхове и психика. А нулата отсъства не за друго, а защото няма кой да я отброи. Да, това беше просто отбелязване на намаляващия брой хора или поне на живите такива…

За мен е наистина учудващо, че до момента нямаше нито едно заглавие на пазара за компютърни игри, което да се базира на книга на Агата Кристи. Това си е срамота! За щастие се намериха хората. Или може би е по-правилно да ги нарека нечовеци (заради нечовешкото постижение с тази игрица), които да променят този несправедлив факт. Това стана с издаването на Agatha Christie: And Then There Were None, която е вдъхновена от романа

„Десет малки негърчета”

издаден през далечната 1939 г., който се продава в многомилионен тираж само с англоезичното си издание. Играта е първата от цяла поредица, която ще е базирана на класически произведения на авторката.

Поредицата, разбира се, е насочена и към феновете на писателката, и към всеки друг, готов да закупи продуктите. За хората, които не познават в детайли историите, е сигурно, че ще бъдат запленени от интригите и завързаните сюжети, пълни с въпросителни и загадки. И въпреки че върлите фенове по принцип са си по-лесна цел за омайване, авторите не са искали просто да отбият номера и да им поднесат нещо напълно познато. Играта следва основата на романа, но има някои доста интересни обрати (внесени от холивудския сценарист Lee Sheldon), които ще са неочаквани и за познавачите на Агата Кристи.

Едно важно нововъведение в AG:ATTWN е героят, чието управление поемате – Patrick Narracott. Брат ви – Фред – е лодкар. Получава поръчка да закара група хора до един остров. Не щеш ли обаче, точно тогава се разболява и вие съвсем случайно попадате на въпросното място, замествайки го. След като закарвате (а оказва се – и доста солидно извозвате :-)) групата гости на острова, се оказва, че всички сте затворници там. Някой е повредил лодката ви и никой не може да си тръгне…

Тук е моментът, в който трябва да се паникьосате. Спомняте си, че още от самото стартиране на играта интуицията ви подсказваше, че ще стане нещо лошо. Може би защото сте много проницателен и комбинацията от пиано, цигулки и дъжд не може да означава нищо хубаво. А и самата музика доста ясно сочи, че ще се случи нещо тревожно. Или защото още от главното меню имаше нещо подозрително в бесилката, която се материализира от време на време на фона… Кой знае?

И ако все още сте се съмнявали дали има нещо гнило в цялата ситуация, то на вечеря всички ваши съмнения биват разсеяни. Да, има нещо гнило! Тъкмо когато мирно и кротко си тършувате из стаите на десетимата гости, ей-така за развлечение, тъй като те така услужливо са слезли на вечеря и са оставили всички врати отключени, за да не ви създават излишни ядове, на долния етаж се случва нещо. Като истинска селска клюкарка доприпквате бързо и долепяте жадно за информация ухо до вратата, където гостите вечерят. Оказва се, че мистериозните домакини, които чрез писма са поканили всички гости по всевъзможни измислени причини, са възпрепятствани да дойдат. Оставили са на иконома съобщение, което да пусне на гостите си на вечеря, за „добре дошли”.

Грамофонът обаче шокира с откровенията, които започва да сервира на гостите. Безпардонно заявява в лицето на всеки един, че на домакинът е известно за дадено убийство, извършено от него. Оказва се, че това старо пусто имение се превръща в обител за всички „затворници” и ще ги приютява до сетния им дъх. Което обаче няма да е много далеч във времето. Получава се класическа схема „Първото прасенце отиде на пазар… второто…”. Следват убийство след убийство. И…

…убиецът е един от вас

Вместо неоправданото ви любопитство, ваша приоритетна цел става оцеляването ви. Иска ви се да изкрещите: „Чакайте! Аз само замествах брат си!”, но след като претегляте точките мъжественост, които ще загубите, и шансът това да има ефект, се отказвате. Вместо това се заемате да откриете убиеца и да спасите колкото се може повече човешки животи (включително вашия и този на една дама, която май вече не ви е съвсем безразлична). За да се справите, предварително разполагате и с римите, които вдъхновяват убийствата. Поставени са в рамка над камината, за да топлят душата ви за предстоящите събития. 🙂

Ако решите, можете да разнообразите лова си на убийци с отчаяни опити за спасение на собственото си трибуквие. Това зависи само от вас и не влияе пряко на геймплея и развитието в играта. То е част от незадължителните пъзели. Или както е казал шопът: “Можеме да копаме, можеме и да не копаме”.

Играта предлага 20 часа геймплей, който обаче може да варира доста, тъй като съществуват гореспоменатите пъзели, а и има различни начини да се справите с даден проблем или пък направо да го заобиколите. Освен това играта предлага и четири различни завършека (един от които съвпада с този от книгата), което ви дава допълнителен повод да преигравате отново и отново.

Най-ценни си остават естествено интригата и атмосферата: мрачна, дъждовна, придружена с наистина впечатляваща музика. Играта притежава най-важното – способността да ви накара да съпреживеете непреодолимото любопитство на Patrick. Напомня ви за годините, когато сте играели на криеница, но с разликата, че тази къща е наистина толкова голяма и объркана, колкото винаги сте си мечтали. И че в дадени моменти имате чувството, че може би вече не е разумно да откривате скритото.

И тогава вече нямаше никой (And then there were none)…

“Всички бройки от играта бяха разпродадени, превръщайки заглавието в тотален хит”. Така предполагам е звучало заглавието в умовете на създателите, така ще зазвучи според мен и в действителност, защото всички необходими качества са на лице. И след като превъртим играта и видите и четирите й края, остава само да затаим дъх заедно и да чакаме следващата част от поредицата. Дано обещанията бъдат спазени и скоро да перифразираме заглавието на “And then there were some…” 

Автор: Лили Стоилова