ANNO 1602: Creation of a New World

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 26 мар. 1999

Отдавна не съм се забавлявал толкова добре – може би от времето на Colonization на Sid Meier отпреди около 5-6 години! Защото ANNO 1602: Creation of a New World е точно това – една много добра стратегия от типа на Colonization, но осъвременена в стил Caesar III. И като споменах за Caesar III – новата игра е също толкова трудна, ако не и повече?
Кандидатите за римски губернатори излизаха от кожата си, когато в поверения им град започваха пожари, чума, безредици и варварски нападения. Горе долу това очаквайте в ANNO 1602 – освен това ще строите повече от един град, а вашите капризни граждани ще ви тормозят с какви ли не изисквания – църкви и катедрали, кръчми и пазарища (храна за тялото и за душата); училища, пожарникарски постове и болници, театри, бани и колежи… а, и бесилки!!! Последното не е майтап – една навреме построена бесилка ще ви спести много неприятности с крадци и разбойници! Освен храна ще трябва да добивате или купувате алкохол, тютюневи изделия, плат и облекло, подправки, ювелирни изделия, какао, няколко вида оръжие (включително артилерия), няколко вида строителни материали; няколко типа кораби и… TOOLS! Пиша го с главни букви, защото е най-най-важният ви ресурс – абсолютно всяка сграда или upgrade изисква някакво количество инструменти (май само за строежът на крепостни стени, пътища и площади и за ранните колиби за заселниците ще можете да минете гратис).

На теория в началото играта не изглежда чак толкова “страшна” – как беше в Colonization? Избирате си име (Nick Mortimer) и флаг (народност) и после следва “В година 1602-ра Ние, Кралят на Бимбинистан, изпращаме Нашия верен служител и губернатор Nick Mortimer да завоюва и присъединява към кралството нови земи и народи и да увеличава и умножава богатството Ни…”. Естествено можете да играете в мрежа или single и да изберете случайно генерирана карта или пък кампания от двадесетина епизода. При всички случаи играете на карта, която съдържа архипелаг от 10-15 острова с различна големина, което всъщност отговаря и на историческата истина – спомнете си Карибско море с неговите безбройни острови и борбата между европейските държави за надмощие в района.

Стартовите условия при различните епизоди от кампанията са различни – може дори да започнете с напълно развит град и многобройни спомагателни колонии; по принцип обаче това е изключение – обикновено разполагате с едно-единствено малко корабче, натоварено със строителни материали и малко храна. Най-належащата ви задача е да си изберете остров за първата си колония. На всеки остров може да се отглеждат жито плюс три други селскостопански култури – тютюн, грозде и захарна тръстика или пък какао, памук и подправки. Освен това наличието на планина дава възможност за създаване на каменна кариера и на каменоделни; допълнително съществува шанс за откриване на залежи от желязна руда и дори злато. За разлика от много други стратегии тук реките са само пречка – отнемат ценна земя и създават заблатени и неизползваеми участъци.

И така, избрали сте си остров (не се мотайте много, тъй като съперниците също трескаво си търсят подходящи терени) и правите първата си стъпка на твърда земя. За целта създавате док и склад към него, след което вече има къде да разтоварите наличните си материали и можете да пристъпите към по-нататъшното строителство. За предпочитане е избраният остров да е по-големичък, да има поне една планина и да е пригоден за отглеждане на тройката продукти тютюн, грозде и захарна тръстика. Допълнителен бонус е наличието на желязна руда и на 100% плодородност за един от продуктите грозде/захарна тръстика. Не е необходимо още в самото начало да се безпокоите за откриване на златни залежи и за другите селскостопански култури – когато сте в състояние да ги добивате, обикновено вече ще можете да си създадете поне още една колония на необходимото място.

Когато се опитате да започнете построяването на колонията си, ще откриете, че почти всички сгради са ви недостъпни – и това е съвсем логично. В началото вашите заселници се интересуват само от намирането на поне малко храна и на някое парче плат, с което да заменят сламените полички жените си; естествено не е по силите им да построят корабостроителница или да прокопаят дълбоко под планината мина за желязо. Постепенно обаче, с разрастването на колонията и с подобряване на благосъстоянието на жителите, ще нарастват и познанията на вашите строители и работници и те ще бъдат в състояние да строят много по-големи и сложни сгради и да произвеждат различни допълнителни продукти. Ще се увеличават и данъците, които ще събирате от населението – за съжаление обаче, ще се увеличават и техните нужди и претенции за допълнителни стоки и за обществени сгради. Освен това те ще искат и по-добри къщи – ъпгрейдът на жилищата ще се извършва от самото население, но само ако вие сте осигурили необходимите материали и TOOLS! На това отгоре те получават така скъпоценните материали (дори tools) напълно безплатно!!! Безплатна е и храната, която сте длъжни да им осигурите – гладът е едно от най-катастрофалните за колонията ви събития. Ако обаче всичко върви добре и градовете ви процъфтяват, населението ви също ще се “ъпгрейдне” в по-горна категория – и това вече ще ви даде тази така нужна възможност за строителство на допълнителни сгради и за производство на нови стоки, оръжие и мощни battleships. Възможните категории за населението са общо пет – Pioneers, Settlers, Citizens, Merchants, and Aristocrats. При управлението на колониите си ще трябва много внимателно да балансирате между форсираното развитие – което почти със сигурност ще ви остави без пари и без ресурси дори за най-елементарните нужди на градовете ви, и между бавното и постепенно изграждане на широка производствена база.
Бавното разрастване може да стане причина да изостанете от ръководените от компютъра съперници – което означава, че всички допълнителни ценни острови ще бъдат вече заети, а дори да успеете да се настаните на някой от тях, не ще разполагате с необходимите технологии и производствени мощности за оръжие и кораби и ще бъдете изхвърлени със сила. Все пак поне първите 5-6 епизода от кампанията ви са “мирни” – което означава, че ще можете да приложите бавното и внимателно разрастване, без да се страхувате от другите противници (освен от доста многобройните пирати).

Надявам се досега да не съм ви уплашил, защото играта е ОЩЕ ПО-ТРУДНА, отколкото съм ви я описал! Все пак обаче ви уверявам, че си струва да я разучите – удоволствието, което ще изпитате, е голямо! Още повече като се вземе предвид и невероятно изпипаната графика (задължително е да се играе в режим 1024×768) – детайлността на изображението на сградите, на животните и на човешките фигури не отстъпва на Age of Empires – и това е действително едно огромно постижение!!!

Слабите места на играта са две – недостатъчната on-line помощ – дори котката да не ви е изяла ръководството, едва ли ще ви остане време да го четете внимателно при нужда по време на самата игра (която, също както Caesar III, е в реално време). Второ ­ недостатъчните hot keys – ще имате адска нужда от още две-три функции, които да можете да използвате светкавично, когато нещата почнат да загрубяват (а те загрубяват отвратително бързо!

А ето сега и един специален бонус – нашият прочут стратег и губернатор Nick Mortimer ни изпрати работните си бележки в едно опърпано бележниче под заглавието “Записки на един изтъкнат губернатор”.
Последен съвет от мен – наличният tutorial е крайно недостатъчен – но в никакъв случай не се опитвайте да играете на сериозно, ако не сте го “превъртели” най-търпеливо!

Автор: Ник Мортимър