AGON: The Lost Sword of Toledo

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 31 мар. 2008

Вървите по напечените от парещото слънце калдъръмени улички. Ако затворите очи, лицето ви буквално се налива с кръв зад дебелите стъкла на очилата (нали знаете как малките деца измъчват пчелички с лупа). Слушате галещите ушите испански изпълнения на китара, които ви помагат още по-леко и безгрижно да се носите из града.
Чувството, че сте дошли тук просто на разходка, не ви напуска.

С участието на Алонсо Гарсиа де ла Рика и Кармен Диаз-Паленциа

Гласовете, които започнаха да се обаждат в съзнанието ми от безкрайните разходки на слънце, са единодушни – има нещо различно в тази игра. AGON: The Lost Sword оf Toledo предлага нещо, което е едновременно приятно с тази своя атмосфера на покой и релакс и безкрайно объркващо с новия непознат нам гейм елемент, който не присъства в никое друго срещано от мен приключение. Героите тук ридаят, жестикулират ожесточено и по всичко личи, че са родени за драма в латино стил.

Начинът им на изразяване, натруфените разказни изречения, обясняващи по десет начина какво иска да ви каже дадено лице, самите взаимоотношения и история, сложните роднински връзки и милионите начини, по които всеки е свързан с всеки в Толедо… Странно е :-/ Да не говорим за ранимите погледи, фактът, че главната ни героиня е истински ангел, обичана от всички и разбира се жертва на суровата действителност.

Кой да предположи?

Вие сте професор Самюел Хънт, изпратен в Испания по поръчка на британския музей, за да откриете легендарната сабя на Толедо. Постепенно обаче все повече и повече заприличвате на детектив. Или поне така смятате самият вие, нагазвайки в дълбокото.

Пристигате в Толедо, търсейки художника Салвадор Диаз-Паленциа, който е бил учител и на съпругата ви Дороти. В дома му обаче откривате само тъга по неговата смърт и красивата му щерка Кармен, която малко по малко ви разкрива трагичната си съдба. Разбира се, тя е безкрайно влюбена в най-перфектния, скромен, честолюбив момък, който не щеш ли е тикнат в затвора крайно несправедливо. Франциско между другото е син на нейната дойка (споменавам, за да подсиля атмосферата :-P). Момчето работело в имението на Алонсо Гарсиа де ла Рика, но е обвинено в кражбата на същата сабя, по чиито следи сте вие. Сега нощува в местния зандан. Опитвайки се бащински да съберете младежите, постепенно откривате тайна, обединяваща трите фамилии (на художника, на дойката и на богатия господар де ла Рика). Диаз- Паленция е оставил скрито последно писмо на дъщеря си, разказвайки и за „Различно слънце”, черна магия, алхимия, некромантия и други тъмни тайни, които не може току-така да отнесе в гроба.

Следва продължение

Истински объркваща се оказа за мен структурата, по която е била замислена играта. Трябва да ви призная това. В рекламата тя се води като „втората игра – четвърти епизод в поредицата”. След малко кибичене в нета стигнах до извода, че през 2003 г. е излязла първата глава на поредицата AGON. По-късно същата година – втората. 2004 г. третата глава е била факт. Всички те очевидно са били преиздадени през 2006 г. под общото наименование AGON: The Mysterious Codex (поради което явно новата част като тяхно пряко продължение се класира като втора игра в поредицата, зачерквайки опитите от 2003 г. и заставайки плътно след TMC). Историята обаче е самостоятелна и реално не е нужно да познавате предишните части. Все пак горепосочената информация има някакво значение, ако се съотнесе към факта, че играта би трябвало да има 14 епизода (повярвахте ли вече, че иде реч за латино сапунка?).

Геймплей

Играта има няколко яко досадни момента. Диалозите водят моята класация. Както вече споменах, самият начин на изразяване е муден и натруфен. Това обаче е само началото. Диалозите не могат да бъдат прекъсвани и дори, ако сте изчели всичко казано, сте длъжни да изтърпите актьорите да изхленчат за случващото се докрай. Самото времетраене на тези тиради е безкрайно. Забавно беше, когато една дама сподели историята на живота си при нашата първа среща във възможно най-всеобхватен вариант и след като си пое въздух, професор Хънт имаше правото да избере измежду… една-единствена опция – дали да я попита какво друго може да добави :-/. Като цяло диалозите преобладават много настойчиво над пъзелите – много често в играта прескачате от една дестинация на друга, за да разпитвате различните хора по едни и същи въпроси.

Средата, в която съществувате, също не е добре изпълнена. На фона на преренднати картинки всички персонажи са залепени адски изкуствено. Те са и единственото подвижно нещо, което попада в полезрението ви. Приятно е обаче това, че всички междинни load- екрани между дестинациите са наситени с много добре пипнати комикс скици на случващото се.

Главоблъсканици

Тук-таме в безкрайните монолози на жителите на Толедо се вижда и пролука за действие. Тогава трябва да решите нещо наистина интересно като кода на музикална кутия, с две нива на заключване. Не става дума за най-обикновена комбинация, която ще намерите някъде. Отговорът е по-комплексен и откровено ми допадна ;-).

Като цяло обаче, уви, пъзелите не са много. Повечето наблягат на използването на инвентара при това по дразнещо очевиден начин. Налага се например да използвате дадения ви една минута по-рано ключ, за който просто сте попитали, за да преодолеете вратата пред вас. Не е сложно, нали? С напредване на приключението обаче, като че ли има малко повече загадки и тъй като и самата история се развива малко по-комплексно, нещата стават по-приятни.

Не бих казала, че играта е лоша. А и както отбелязах в началото, има и нещо различно в тази сладникава атмосфера, която направо бих оценила, ако ги нямаше сърцераздирателните тиради на местните жители. Мисля че играта има място в колекцията на феновете на куест-жанра при условие, че са наясно с всички нейни недостатъци и все пак са готови да й дадат шанс.

Автор: Лили Стоилова