5 мита за видеоигрите

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 12 авг. 2014

За има-няма 40 години, гейм индустрията порасна доста. Поникнаха й първите зъбки, пропълзя, после проходи, а след това проговори, мина през пубертета. Ако беше представител на вида хомо сапиенс, щеше да е на ръба на кризата на средната възраст. Като се замисля, всъщност е. Ениуей (пътят на Ени, както го преведе Светльо Витков от “Хиподил” някога), идеята на този материал, както и неговото заглавие е да подредим няколко от най-известните и/или изумителни явления в историята на гейминга – а именно митовете.

Ако някоя игра съществува, особено ако все още има кой да я играе, почти сигурно е, че тя ще се дискутира активно. В праисторията – когато GameFAQS не съществуваше, а интернетът бе само мокър сън за БГ геймърите, въпросните дискусии ставаха предимно в училище, преписваха се от тетрадка в тетрадка едни дълги кодове и сложни комбинации, повече приличащи на алхимични формули, отколкото на нещо свързано с видео игри. Освен дежурните чийтове, се споделяха и обсъждаха получени по съмнителни начини древни познания – техники и тайни за отключване на това или онова в някоя игра.

Аз например, все още помня великата тайна, в която ме просвети един съученик през 1996-та – че в оригиналния Super Mario Bros всъщност има опция за продължаване на играта от света, в който малкия водопроводчик е предал Богу дух. Понеже ме кефите, ще споделя и с вас това познание – когато паднете/претрепят ви, веднага задържате и двата бутона (А и В, респективно скок и тичане) и когато се покаже черният екран за край на играта и зазвучи познатата трагична мелодия, натиснете старт. Готово!

Не винаги обаче тези трикове, слухове и като цяло – митове, са верни. Особено господа (х)американците много обичат да пускат по някоя муха, просто ей-така – за натролването, както гласи съвременният термин 🙂 Ето пет от най-популярните и доказано неверни митове:

 

5. Akuma като игрови персонаж в Resident Evil 2

Разработката на продължението на хитовия хорър е дълга и мъчителна. Когато човекът зад първото “заразно зло” – Шинджи Миками, вижда полуготовата бета, започва много бързо да говори, заплашва няколко души че ще играят само ерогета до края на съзнателния си живот, и запретва ръкави да помогне. Резултатът е доволно забавяне, което хвърля в смут геймърите по целия свят и довежда до едно от първите масирани “изтичания” на информация. Всички гейм медии се мъчат да се докопат до ексклузивен скрийншот или поне трохичка инфо за предстоящата игра. Голяма част от тях пускат скрийнове от недовършената версия, известна като RE 1.5, или неумело фотошопнати такива. Заглавието в крайна сметка излиза, феновете са доволни и всички забравят за данданията, докато RE2 придобива култов статус. Година по-късно обаче списание EGM решава да си направи майтап – пуска фотошопната снимка на напълно триизмерен Akuma от Street Fighter по улиците на Ракуун Сити, с пушка-помпа в ръка. Хората подивяват! Скрийншотът бива разкрит като фалшив чак шест месеца по-късно, но майтапът остава.

 

4. Kano в Mortal Kombat 2

Когато оригиналният MK излиза, успява да постигне нещо, което никоя друга игра не е успявала до този момент – да измести Street Fighter 2 като най-интересно заглавие по аркадите. Геймърите са размазани от реалистичната (за онова време) графика, бойната система, както и най-важното – фаталититата, с които могат да сипят още сол в раната на току-що победения си опонент. В продължението, бойците са повече, завършващите движения също. В MK2 обаче има и повече тайни – като това да се изправите срещу черната нинджа Noob Saibot или да разцъкате Pong с приятел. И двете се случват при определено количество изиграни мачове в мултиплейър. От седемте оригинални бойци, само Kano и Sonya Blade не са достъпни за геймърите, тъй като официално са пленени от Shao Kahn. Някой обаче решава да пусне слух, че може да се играе срещу наемника, ако броят изиграни мултиплейър мачове достигне 500. Всеки мач струва жетон, всеки жетон – пари. Това, разбира се, не е вярно, но собствениците на аркади печелят доста парици от този мит и го поддържат дълго време.

 

3. There Is No Cow Level

Никой няма представа откъде точно е тръгнал този слух, но когато излиза първото Diablo, някой решава че има специално скрито ниво, в което играчът избива орда след орда от крави. Такова нещо в действителност няма, поне не в чистата игра. Инструкциите за “отключването” му обаче са изключително забавни – според тях, на играча трябва да се падне специален предмет, наречен “ухото на Диабло”, който след финалната анимация остава в инвентара и трябва да бъде даден на една точно определена крава, която се намира близо до катедралата в Тристрам. Официалният експанжън Hellfire, който обаче не е разработен от Blizzard, а от Sierra добавя въпросното “кравешко ниво”, макар и само с чийт. Господата зад оригиналната игра обаче очевидно не могат да преживеят факта, че е имало такъв слух, заради което почти няма тяхна игра от тогава, в която въпросният слух да не бъде споменат. Чийт-кодът за автоматично минаване на мисията в StarCraft например е “thereisnocowlevel”. Шегичката продължава в Diablo II – там наистина има скрито такова ниво, достъпно след като минете играта на първата трудност.

 

2. Голата Лара

Появата на Лара Крофт е една от големите революции в индустрията. До този момент над 99% от игровите персонажи са от мъжки пол, а тези които не са, обикновено не правят много. Лара обаче е женски вариант на Индиана Джоунс, не се нуждае от спасител, както повечето си колежки от други видео игри, а на всичкото отгоре е чаровна и с много големи… очи 🙂 Видимо пищната анатомия на археоложката кара някой загорял тийн, вманиачен по играта, да пусне слух из ранните чат-стаи в нета, че чичо му който уж работи в Core Design, му казал за код, с който кака Лара да остане само по облеклото, с което се е появила на белия свят. Самите Core умират от смях, когато чуват за слуха и вместо да го опровергаят, решават да го поддържат мълчаливо – отричане с усмивка и т.н. Не след дълго се появяват модове, в който г-жа Крофт е ретекстурирана и гола през цялото време, освен в кътсцените. Има и едно официално намигване към слуха, което е добре известно на превъртелите TR2 – в края на играта Лара влиза под душа в имението си и точно преди да свали хавлията си, казва “стига ти толкова” и застрелва въображаемия “оператор”, сиреч – играча.

 

1. Игрите водят до насилие

Не е съвсем на място, като се имат предвид предните митове, но е най-широко разпространеният и неопроверган до ден днешен. Има хиляди проучвания по темата, повечето от които РСМ е отразявала през годините. Всичко започва от събитие, известно като “Масово убийство в Колумбайн” – на 20 април 1999 година в гимназията в Колумбайн, щата Колорадо, учениците Ерик Харис и Дилън Клиболд убиват 12 ученици и учител, като раняват още 21 души, преди да се самоубият. След масовото убийство от домовете на двете момчета са иззети техните дневници и притежания, между които според прокуратурата в Колорадо са и видеоигри като Doom и Wolfenstein 3D. После е доказано, че нито един от двамата не е притежавал копие от игрите на id Software, но митът остава и се разраства все повече.

Автор: Диян Каролев