Ziggurat

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!

Ще успея… Ще успея… Почти успях… ПО-О-ОЧТИ УСПЯХ… Умрях… Облягам се назад след поредния неуспешен опит да покоря Зикурата и да заема полагащото ми се място в тайния орден на най-добрите магьосници. Ще си дам едно ревю почивка, хем да ви запозная със Ziggurat, хем да събера сили за следващия опит.

Няма да крия, че първите един-два пъти, когато се сблъсках със Ziggurat, останах леко разочарован. Да, никак не съм фен на игрите с т.нар. cartoonish визия, начина за ъпгрейди ми се струваше доста странен, а липсата на какъвто и да било Save направо ме влудяваше. В един момент, когато едновременно с негодуването избивах поредната орда побеснели моркови, ми просветна:

Ziggurat e своеобразен аркаден екшън платформър

Но не по конструкция на нивата и левел дизайн, а по дух. Нали се сещате /по-старите от вас/ за онези 16 битови игрички от аркадните автомати /или МАМЕ/, чието игрално поле беше ограничено единствено в рамките на екрана, наблъскано до горе с врагове и въпроса беше кой-кого ще сгащи на тясно. Всяка грешка се наказваше с огромен надпис “GAME OVER”, често съпровождан с леко подигравателна музика. Е, да, не всяка грешка беше смъртоносна, имахте поне един или два живота в резерв, които ви идваха в комплект с всяко жетонче.

 В Ziggurat такива екстри НЯМА!.

Умрете ли – край. Отначало. А сега е време за малко ред в хаоса. Точно както в класическите шутъри /под „класически” разбирайте шутърите, в които само околната среда беше 3D/ историята е сведена точно до няколко изречения, преди началото на самата игра. Вие сте млад чирак-магьосник, който иска да стане пълноправен член на свръхсекретен, свръхмощен магьоснически орден. Разбира се, за да го направи трябва да преодолее едно препятствие – Зикурата. Това е кула с няколко етажа, като на всеки етаж дебнат различни опасности – врагове и капани. Вашата цел – да преминете през него благополучно за да се сдобиете с така желаното членство в магьосническия хай-лайф клуб.

 И тук започва играта.

Която си е чистокръвен аркаден шутър, който щедро черпи с пълни шепи от своите древни предци и най-вече от Heretic. Въпреки, че Heretic показваше сериозна визия /въпреки жестоките ограничения породени от скромните хардуерни и софтуерни възможности на тогавашните PC-та/, Ziggurat  наподобява нея до най-голяма степен. Подобно на Heretic вместо с пистолети и картечници ще се биете с магически пръчки, различни жезли, ще мятате различни магии, ще събирате магически кристали и прочее неща. Разбира се това е само едната страна на монетата „Визия”, защото /хванете се за някъде/ другата е… текстури с ниска резолюция, леко анимационен стил, същия който Blizzard използваха в направата на WarCraft 3 /и от чието проклятие не могат да се отърват и до ден днешен и тегне над всичките им заглавия, но това е друга тема/. Та така – Heretic, в дрехите на WC (изпълвам се с тихо злорадство, когато виждам това съкращение). Самия Зикурат, или за по-накратко „Кулата”, е разделен/а на етажи. Те са няколко на брой и пълни с врагове за избиване. Целта на всеки етаж е една и съща – да намерите ключа за следващия етаж, да откриете залата с портала, да активирате ключа, който призовава пазителя /боса/ и да убиете боса с цел да отворите портала към следващия етаж. Механиката на битките пък е 1:1 с тази от Painkiller – влизате в дадено помещение/двор, то се заключва отвсякъде и ордите започват да ви връхлитат една след друга, докато не станат на пюре всичките /щото в повечето случаи ще са моркови/. А ако не успеете да се справите със зеленчуковото нашествие – както вече споменах сейф няма. Или почти няма. Ако решите да прекъснете играта можете да го направите единствено докато сте между две нива, само там имате възможност да направите някакъв сейв. Ако обаче го стартирате и умрете, затворите аварийно играта, или пък тя реши да забие /както ми се случи няколко пъти точно на последно ниво/ – сейфа отива на пич… по дяв… Абе почвате играта отначало.

 Разбира се, за да защитите така ценния си единствен животец

авторите не са ви оставили с голи ръце… Никак даже. Започвате с една нищо и никаква магьосническа пръчка, която стреля някакви лилави неща и има два режима на стрелба. Както пръчката, така и останалите оръжия имат по два режима на стрелба, като първия е подходящ за всякакви дистанции, а вторият е с по-голяма разсейка т.е. за близка стрелба или направо от упор, нанася повече щети и гълта муниции като казак – водка. Самите оръжия са разделени на четири категории – магически пръчки, книги с магии, магически жезли и алхимични оръжия, като от всяка категория в даден момент можете да имате само по едно оръжие. Всяко едно от оръжията си има собствена колонка с мана, като тази на магическата ви пръчка се презарежда сама. Също така трябва да внимавате с някои от оръжията, тъй като имат доста мощен spash damage и можете да се самоубиете като нищо. Из нивата ще срещате по едно-две оръжия, като ако намерете друго оръжие, от категория в която вече имате оръжие ще трябва да изберете кое да носите. Това обаче не е голяма драма, тъй като изхвърленото оръжие не изчезва и можете да си го вземете обратно във всеки един момент, просто като се върнете на мястото където сте го оставили. Както вече споменах оръжията ви не са зависими едно от друго по отношение на маната, тъй като всяка категория оръжия ползва собствен вид мана – синя за книгите, зелена за стафовете и оранжева за алхимическите оръжия. Те от своя страна се презареждат със съответните на цвят кристали. Личните ми фаворити са Skull of Xantoss за книгите /има homing ефект + лек splash/, Eye of Twilight за стафовете /невероятна скорострелност/ и FrostBow за алхимическите оръжия. Разбира се, оръжията, както и всичко останало в тази игра се появяват на random принцип, така че никога не знаете какво ще ви очаква на следващото преиграване.

 Като заговорих за random принцип…

Ако изключа Dungeon DooM мода за DooM 3: RoE, Diablo е единственото друго заглавие, което ми идва на ум като мигновенна асоциация, щом чуя думите „случайно генерирани подземия”. Нивата като цяло не са чак толкова random, но да кажем че авторите са създали един приличен набор от различни по дизайн зали, които се комбинират на случаен принцип, така че на практика всеки път играете ново ниво. Горе-долу като в Диабло. Също като в Диабло и тук ще имате тонове предмети за чупене, някои от които обаче крият капани. Някои от залите пък са изцяло съставени от препятствия, отвъд което лежи някоя награда. Или пък капан. Да, предметите за чупене също спадат в категорията с неща, които не знаете какво ще ви поднесат всеки следващ път. Освен вашите оръжия, имате възможност и да подобрите и вашите умения, посредством трупане на опит и вдигане на нива. За разлика от стандартните rpg-та опита не се трупа автоматично с убийствата, а чрез събиране на жълти кристали, които изпадат от убитите врагове и изчезват след малко. Уловката е, че в напрегната битка, в която се опитвате да оцелеете, е много вероятно да изпуснете кристалите, докато се опитвате да избягвате вражеските атаки. По принцип освен оръжията и ъпгрейдите, всички предмети идват от убитите врагове – кристалите за мана, за опит, колбите за здраве. След като вдигнете ниво играта ви дава право да изберете между два случайни /!/ ъпгрейда. Разбира се, имате и перк, който ви дава възможност да получавате по три ъпгрейда между които да избирате, но е доста трудно да ви се падне точно той. Някои от уменията са с еднократен ефект, докато другите могат да се подобряват. Така например ако играта ви предложи няколко пъти Wrecking Ball /да възстановявате здраве чупейки предмети/ това ще се надгради над предишните ви избори на този ъпгрейд. Двата вида ъпгрейди лесно се различават – тези които имат нива, на които да се развиват са снабдени с цифричка в единия ъгъл, която показва кое ниво на желания ъпгрейд ще получите, ако го изберете. Другите, с еднократния ефект съответно нямат цифра. Освен до тук изброените неща из нивата ще намирате още и амулети. Амулетите, подобно на оръжията, могат да бъдат носени само по един в определен момент. Те се активират в желан от вас момент и ви дават краткотраен ефект – възстановяват здраве, повишават бързина или подобряват издръжливост, но веднъж използвани имат нужда от определено време за да се „презаредят”. Тук е мястото да вметна, че играта предлага невероятно огромен избор от оръжия, ъпгрейди и амулети, от които обаче само малка част са достъпни в началото. Всичко останало се отключва с игра и избиване на врагове. Освен това има зали за „поклонение”. На всяко ниво има по една такава, съдържаща три божествени олтара – един, който не иска жертвоприношение, един искащ в жертва част от здравето ви, и един, който иска в жертва част от някой от видовите ви мана. Разбира се, вие никога не знаете какъв „дар” ще получите и дали няма да е някоя кофти изненада, което увеличава тръпката от играта.

 

Макар, че в играта има някакви ачийвмънти, истинските постижения за отключване са именно споменатите горе предмети. В главното меню има няколко опции, между които Armory, Library и Bestiary – респективно в тях преглеждате оръжията и предметите/ъпгрейдите, свитъците, които намирате по нивата и враговете /разбира се само отключените предмети/. За предметите пък които са заключени ще можете да видите какво ви е необходимо за да ги отключите /което малко наподобява идеята с Таро Картите от Painkiller/. Освен тези предмети, преди всяка игра ще можете да си избирате герой, които бих казал че са повече от прилично количество, но разбира се – всички, освен един – заключени. Те се различават по характеристики като скорост, боравене с оръжия, предпочитание към оръжия, трупане на опит и прочее. Според мен обаче, балансирания начален герой е с едни гърди напред пред останалите.

 И няколко думи за Морковите…

Враговете, подобно на почти всичко останало в тази игра се появяват на напълно случаен принцип. Дори и сред тях ще срещнете „познати лица”. Липсваха ли ви Lost Soul-овете от DooM? Тук ще ги срещнете отново, но под името… Lost Soul. И между другото звучат и атакуват по същия начин, по който го правеха в DooM 1/2.  Освен тях има още желета, които ми навяха асоциации със желетата от първия Quake, макар като поведение да нямат нищо общо с тях. Баншита, скелети, арчъри, някакви летящи зверове, с око в устата, стрелящи със светкавична скорост, огнени врагове, които щом умрат се разпадат на два по-малки, като в Serious Sam. А да, и има орди от моркови. Когато влезете в дадена арена, в горната част на екрана се появява червен бар, който пада успоредно с избитите опоненти. Битките с босовете са просто върха на олдскула. Всички до една са mano-mano, без никакви специални тактики. Самите босове като разнообразие не отстъпват на вражеските редици и като видове атаки. Лично за мен най-впечатляващ бос е Majestic Slime, макар да е доста лесен.

 От своя страна арените в които ще се биете също предлагат допълнителни предизвикателства, които както може би вече се сещате, се генерират на рандъм принцип. Вие, разбира се ги научавате, веднага щом вратите се затръшнат и така можете да се озовете в битка с врагове-шампиони /това са по-трудни и издръжливи врагове/, врагове покровителствани от Обелиски /ордите са безкрайни, докато не унищожите Обелиските в залата/, врагове нанасящи повече щети… Но пък също така може да са и във ваша ползва, като например повече предмети които умрелите врагове да пускат, повече щети или по-висока скорост… Или тотално безсмислени, но забавни предизвикателства като „Яко пикселизирана графика”, което предизвикателство ви кара да преодолеете арената, карайки играта ви да изглежда все едно играете Quake 1. За да се справите в цялата лутаница от зали и коридори ще имате удобна карта, на която ще виждате обозначени различни зали – така например ключа за Портала си има определена иконка, босовете също, залите, които представляват огромен капан – също и т.н. което улеснява ориентацията в случайно генериращите се помещения. Разбира се, има и скрити помещения, които не са обозначени на картата, но пък така е в олдскула – тайниците са само за най-отдадените играчи.

 Мултиплеърът

е единственото нещо, което го има по-малко от сейфовете в тая игра. Тоест мултиплеър няма. Никакъв. Изобщо. И точка по въпроса. А би било готино да се играе подобен тип игра в кооперативен режим или пък да се вмъкнат някакви PvP арени или нещо от сорта. Лично аз предполагам, че това е по-скоро от финансова невъзможност отколкото от техническа такава, но така или иначе това е лошата реалност – обречени сте да щурмувате кулата отново и отново и все сами… Играта е адски еднотипна, въпреки цялото разнообразие което предлага и именно в това е чара и. Нейната трудност и желанието да преодолеете предизвикателствата пред които ви изправя са това, което ви връща към нея отново и отново след всяка следваща смърт. По същия начин, по който го правеха Tumblepop, Snow Bros, Pac-Man, Bubble Bobble и Pang. Така че напред към Зигурата и дано скоро се срещнем в клуба на Големите Магьосници™.

 

 

 

Автор: Георги Кацаров