Outlast- PC MANIA 2.0

 SINCE 1998
  • Играй си играта, човече!
author image by PC Mania | Archive | 0 Comments | 29 дек. 2014

 Късна мрачна нощ. Блокиран от военните вход, ехото на есенния вятър и плашещи проскърцвания на врати и прозорци са само част от първите минути престой на територията на психиатрична клиника “Маунт Масив”. Но не изпадайте в истерия, защото това са само началните и може би най-поносими признаци на ужаса, който ви чака отвъд стените на тази прокълната сграда. Докато задълбавате в историите, които никой друг ваш колега не би се осмелил да разследва, е добре да запомните следното: вие не сте боец, а просто журналист, чиято основна цел е да остане възможно най-дълго сред живите и да запише на лента всичко, на което успее да се натъкне. Имате избор единствено да бягате, да се криете или да умрете…

ПОЗВОЛЕТЕ МИ ДА ВИ ПРЕДСТАВЯ

Какво въведение само! Уверявам ви, че е всичко друго, но не и пресилено. А сега по същество. Игра с подобно съдържание не се препоръчва за всеки, ето защо е важно да се отнесем с подобаващо внимание към въведителния надпис. Целта му е да ви запознае с концепцията на Outlast – визуално изобразени сексуални елементи, интензивно насилие и обиден език, съчетани в едно с наистина кърваво приключение, което тласка психиката ви до ръба на вашата издържливост. Това представлява Outlast в най-простата си същност. Да ви е сладко!

Запознайте се с Майлс Ъпшур – журналистът, над когото поемате управление. Героят действа на собствена отговорност по получен сигнал от служител на корпорация „Мъркоф”. Информацията, която разследва касае странни експерименти върху хора, които се извършват в сградата от години. Подтикнат от желанието си да получи автентична и интригуваща история с потенциал на бъдеща медийна сензация, Ъпшур намира път към затворената клиника през строително скеле и открехнат прозорец на един от последните етажи. Но минути по-късно манията му към журналистическия перфекционизъм е осуетена от зловеща находка – човешки вътрешности, омазани с кръв стени и все още жив, но набучен на кол полицай, даващ му инструкции за измъкване от сградата с последните си няколко секунди живот. Разбира се, след подобна гледка работата минава на второ място, изместена от единствената му нова цел – да намери възможно най-бърз обратен маршрут. За нещастие обаче съдбата сякаш действа в заговор със злото в клиниката и успява да саботира всеки негов опит за измъкване. Не след дълго играта ви запознава с един от основните изроди (казвам го в биологичния смисъл на думата), с които ще си имате работа, докато бродите из тъмните коридори на психиатричното отделение.

От момента, в който пред очите му се появява един от хилядите „повредени” пациенти,  Ъпшур осъзнава, че съобщението, което е получил от служителя в клиниката не е лъжа – това място е било поле за всякакви ужасяващи експерименти с човешкия вид. Уверявам ви, в тези създания не е останало нищо хуманно, затова сблъскате ли се с тях, просто бягайте надалеч и се скрийте без да излизате на показ, докато не дочакате подходящия момент да продължите. Шкафове, легла – оглеждайте се за тях, защото са от съществена важност за вашето оцеляване.

За няколкочасовото приключение ви предстои да обходите общо 3 различни крила на сградата – администрация, затвор и подземни лаборатории. Всяка една от тях притежава собствен чар и придава различен нюанс на ужаса и напрежението, които държат играча здраво за ръка и го повеждат по своеобразен път към ада. Карайки ви да се изправите пред орда изроди  въоръжен единствено с една камера, злокобното място се опитва да вземе поредната си жертва във ваше лице. А за капак на всичко отец, който, изглежда не е с всичкия си, ви пречи да избягате от клиниката. Мотивите му са чисто библейски – той вярва, че Ъпшур е дар Божи, изпратен като свидетел на събитията и провъзгласен за месията, която трябва да запознае света по-отблизо с нещата, които се случват вътре. Какво сполетява всички второстепенни персонажи и как точно нашият човек се оказва в центъра на Божиите планове, ще трябва да разберете сами – историите са по-заплетени, отколкото предполагате. 

За да получите максимално изчерпателни отговори, оглеждайте се внимателно за доклади на лекари, случаи и пациенти. Освен това кой да предположи, че именно журналистът е ключът към разкриването на ужасните тайни, които клиниката толкова години не е допуснала извън пределите си? По-просто казано бъдете сигурни, че камерата ви е в режим на снимане – само тогава Майлс ще добавя нови записки в тефтера си. Колкото повече от тях съберете, толкова по-навързана картина на събитията ще получите. 

Историята не впечатлява по никакъв начин. Съжалявам, ако с горните редове съм насял противоположни впечатления. Реално погледнато сюжетната линия следва клиширани до болка за жанра елементи. Макар и на места баналността да се размива от тук-там интересни обрати, те не поставят перспектива за по-интересен развой на събитията. Всичко е предсказуемо като филм, който вече сте гледали. Но тук не историята е тази, която би ви накарала да се чувствате уплашен – геймплеят е силната страна на играта. И аз ви уверявам, че се справя брилянтно с нелеката задача да ви издейства лична разходка из Земния ад. 

ШЕДЬОВЪР ИЛИ ПРОСТО ОБИКНОВЕН ХОРЪР?

Със сигурност Outlast не цели просто да ви уплаши, а да се докосне до психиката ви и да я превърне в своеобразна вселена на играта. През цялото време бях на тръни и това усещане сякаш се хранеше от страха, с който наближавах следващия ъгъл. Няма по-голям ужас от това да си под напрежение и да не знаеш какво те чака зад пресечката. А Outlast разчита да се поддадете именно на първичните си страхове, които провокира чрез редица стряскания и неочаквани обрати. 

Бих желал да вметна, че по принцип не бих се описал като лесна мишена за подобни психо атаки… но всеки майстор си намира майстора рано или късно. Та, ако навремето сте били като повечето малки деца, които са се страхували от мрака и историите за Торбалан, тази игра със сигурност би могла да отключи стари травми и да ги използва като оръжие срещу самите вас. 

Въпреки че въведителният надпис предупреждава за сексуално насилие, никъде в играта не се проявява такова. Или поне не в най-чиста форма. Истината е, че има няколко голи злодеи, които с удоволствие биха задоволили садистичния си нагон с вас. Но позволите ли им да ви хванат, не очаквайте нищо друго, освен да заснемете собствената си екзекуция. Всякакви сексуални асоциации са разбираеми, но за наш късмет нереализирани в геймплея. Това би било твърде брутално дори по стандартите на японския хорър…

Лично аз много уважавам ужасите, които правят натрупаните ти часове в жанра да изглеждат като време, прекарано в гледане на Cartoon Network. A и начинът, по който е поднесен геймплея те кара да се харесаш в позицията на самотна жертва в извратения свят на Outlast. 

ТАЛАНТЪТ СИ Е ТАЛАНТ

Доколкото разбрах, Red Barrels е новоосновано канадско студио, а Outlast – неговата първа игра. Беше учудващо да го разбера, тъй като това заглавие е адски добър старт за новаци и силен коз в техни ръце. По отношение на графика имаме повече, отколкото можем да желаем. Играта е доказателство, че Unreal е остаряла, но все още потенциална графична платформа, стига да попадне в опитни ръце. 

И нека споделя един важен факт – всички движения на героя са анимирани – бягане, криене под леглото или в шкафа, бегло надничане зад вратата, отваряне и затваряне на врати, пълзене, вземане на предмети от земята, а при по-щателно завъртане на мишката  може да се види тялото на героя, така че да не е просто свободно движеща се камера из картата. Изобщо нищо не се извършва от само себе си след натискане на „use” бутона – практика, която би трябвало да е навлязла в сила от няколко години, но незнайно защо все още масово се пренебрегва, особено в игрите с перспектива от първо лице.

В ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както разбирате, Outlast е нещо като попадение в десятката – геймплейно е издържана в най-добрите черти на жанра, макар историята й да куца. Но истината е, че всички изброени плюсове са нож с две остриета – както казах в началото, играта не е за всеки поради специфичната си същност, а това от своя страна смалява кръга на геймърите, които биха я изпробвали. Лично аз познавам такива предпочели да я подминат, тъй като е прекалено кървава по техните стандарти. Но е твърде жалко да се дистанцираш от игра, която би могла да послужи за еталон на качествен хорър, както и да даде отправни точки за развитие на жанра, нали така?

Е, Outlast несъмнено си заслужава всяка минута, прекарана в ужасите на психиатрична клиника „Маунт Масив”, само гледайте да не станете част от историята й.

Автор: Solliderfull